Как се тренира волята: уроците на Милтън Ериксън

Милтън Ериксън е човекът, който превръща хипнозата, метафората и хумора в мощни инструменти за промяна. Неговият живот сам по себе си е история за упоритост, въображение и изключителна адаптивност. Всичко започва с: 

Парализата и Огледалото

На 17 години (1919 г.) Милтън Ериксън заболява тежко от полиомиелит. Заболяването го парализира почти напълно – той не може да говори, да се движи, едва диша. Лекарите смятат, че няма да оцелее. В стаята му има голямо огледало, поставено така, че Милтън Ериксън може да вижда собственото си отражение. Понеже не може да движи тялото си, той започва да наблюдава внимателно малките мускулни движения в отражението: потрепване на пръст, едва забележимо движение на устна или клепач. Милтън Ериксън започва да използва въображението си, за да тренира мускулите. Представя си, че ходи, плува, язди, „вижда“ движенията в ума си, докато ги повтаря мислено. Тези мислени упражнения постепенно се превръщат в реални малки движения. След месеци на тези „тренировки с огледало“ Милтън Ериксън успява да си възвърне частична подвижност, а след 11 месеца започва да ходи с патерици. Лекарите са шокирани — за тях възстановяването е било невъзможно. Но никой  не може да си представи какво ще последва. 

Патериците и кануто 

През първата си лятна ваканция (университета в Уисконсин когато е на 21 години - 1922 г.), за да ускори възстановяването си, Милтън Ериксън решава да си постави предизвикателство. Той планира да направи дълго самостоятелно пътешествие с кану — около 1000 мили по река Мисисипи. По това време все още ползва патерици, защото трудно върви. Решава: ще гребе, ще лагерува сам, ще носи минимално оборудване. Пътуването е изключително тежко: трябва да гребе с отслабени ръце, да се справя с умората, да намира начини да оцелява с ограничени сили. Но точно това постепенно изгражда у него: физическа сила (чрез повторение, всеки ден тялото се възстановява) и психическа устойчивост (учи се, че може да издържи много повече, отколкото е мислил). Понеже е носел минимално оборудване, защото тялото му трудно понасяло тежест, често разчитал на рибари и хора, живеещи край реката, които го хранели и му помагали по пътя. Той заминава на това пътешествие с патерици. Когато се връща, вече не се нуждае от тях – тялото му е укрепнало достатъчно.

В  кариера си на терапевт  има три случая, които Милтън Ериксън разказва по следният забавен начин

1.Големите стъпала

Младо момиче започнало да развива силен комплекс — убедила се, че стъпалата ѝ са прекалено големи. Това вярване я карало да се срамува, да отказва да излиза навън и да избягва социални контакти. Семейството ѝ било притеснено, защото животът ѝ буквално се свил до затворената стая у дома. Милтън Ериксън бил поканен на среща в дома ѝ (това е било обичайна практика в ранните му години — домашни посещения). Той разговарял спокойно с бащата на момичето, седнал в хола, като уж не обръщал пряко внимание на дъщерята. Внезапно станал и попитал къде е тоалетната. По пътя нарочно „се спънал“ в краката на момичето. После се спрял и с напълно сериозен тон казал:

„Извинявайте… не ги видях. Стъпалата ви са толкова малки.“ 

Тази проста, но гениална забележка — в контекст, в който момичето очаква подигравки — обърнала напълно перспективата ѝ. В съзнанието ѝ за първи път някой възрастен не само че не потвърждава страха ѝ, а направо го преобръща. Комплексът „се разпада“ — момичето скоро преодолява блокажа си и започва отново да излиза и да живее нормално.

2.Разстояние между зъбите

Младо момиче било силно притеснено от външния си вид. Имала видимо разстояние между предните си зъби (диастема) и вярвала, че това я прави непривлекателна. Убеждението ѝ било толкова силно, че стигнала до мисълта: „Никой мъж няма да се ожени за мен, защото изглеждам странно.“ Родителите потърсили помощта на Милтън Ериксън. Той казал на момичето:

„Знаеш ли какво? Използвай разстоянието между зъбите си. Отиди на площада, при фонтана. И когато видиш момче, което ти харесва, пръсни вода през зъбите си върху него. Нека това бъде твоят специален начин да го изненадаш.“ 

Момичето приело задачата с хумор. Вместо да се срамува от зъбите си, започнало да използва особеността като източник на игривост и чар. Историята завършва с това, че именно този необичаен жест впечатлил едно момче, което оценило чувството ѝ за хумор — и по-късно двамата се оженили.

3.Миене на ръце  100 пъти

При Милтън Ериксън дошъл мъж с тежък обсесивно-компулсивен симптом. Главният му ритуал бил миенето на ръце — толкова изтощаващо и натрапчиво, че миел ръцете си по 50 пъти на ден. Това му пречело да работи, да живее нормално, да бъде с хора. Той вече бил изтощен от опитите да спре и дошъл при Ериксън с отчаяното искане „помогни ми да се отърва“. Милтън Ериксън му казал:

 „Не, няма да спреш. От утре ще започнеш да миеш ръцете си 100 пъти на ден. Но ще го правиш по график — например:

• 10 пъти преди закуска,

• 10 пъти преди обяд,

• 10 пъти преди вечеря,

• … и така, докато стигнеш 100. Искам да броиш внимателно всяко миене и да ги записваш на  лист.“

В началото мъжът бил шокиран — той очаквал забрана, а вместо това получил „предписание“ да прави натрапчивото си поведение още по-интензивно. Но приел задачата сериозно. Още първия ден установил, че е невъзможно и абсурдно да се измие 100 пъти на ден — физически, емоционално, времево. Постепенно започнал да пропуска. В рамките на дни натрапчивият ритуал загубил силата си — от нещо, което го контролира, се превърнал в смешна задача, наложена отвън. За кратко време броят на миенията намалял драстично…

Милтън Ериксън никога не се възстановява напълно от полиомиелита. През целия си живот се придвижва с бастун, а в последното десетилетие от живота си в инвалидна количка, защото походката му е била нестабилна и е имал ограничена сила в краката. Въпреки това, той никога не спира да работи, да приема пациенти и да обучава.